-
Ако си представиш, че срещаш любезен непознат, който не те познава и името ти не му говори нищо, как ще му се представиш с едно изречение. Коя си ти?Бих му казала, че съм човек на изкуството с любов към растенията.
- А ако този човек е дете. Различно ли ще бъде изречението?
Бих казала, че обичам да се грижа за растения и да рисувам.
- Всяка жена има по няколко образа, в които се въплъщава в ежедневието си – опиши ни любимите си твои образи?
Определено има няколко роли, в които влизам в ежедневието си. На първо място - home maker. Фен съм на хюга, и обичам да създавам домашен юут. Дали ще е с приятен аромат от вкусна гозбичка, свещи, релаксираща музика или домашен текстил и джунжурии, обичам да си стоя вкъщи и да ми е удобно. Друга роля, в която влизам е тази на човекът-оркестър. Аз съм аранжор, графичен дизайнер, маркетинг специалист, доставчик, обслужване клиенти и какво ли още не! Признавам, не е лесно да се жонглират всички отговорности. И една роля, която ми е най-старата приятелка, това е авантюристът. Много обичам планината и редовно организирам преходи с приятели влизайки в ролята на водач. Аз съм си морски човек, но планината ме зарежда с енергия и вдъхновение, каквото морето не може да ми даде.
- Коя твоя характерна черта ти е била от най-голяма полза?
Това че умея да изслушвам хората винаги ми е помагало. Всеки на този свят се бори за нещо, има мечти, радости, страхове. Старая се да съм съпричастна, защото и аз съм човек и изпитвам същите вълнения. Всяка дума има значение, тъй като аз самата съм доста пестелива в думите си и когато няма какво смислено да кажа просто не говоря. За разлика от много хора тишината не ме кара да се чувствам неловко.
- Разкажи ни нещо особено или странно за теб.
Откъде ли да започна? Mного странности покрай мен! Имам един скрит странен талант. Доста успешно умея да тълкувам сънища, а също така и гадая на ръка. Иначе близките ми хора вече изобщо не се учудват когато се захвана с поредното нестандартно хоби като скално катерене, екзотични домашни любимци или капоейра.
- Как би описала стила си и как се е променил той във времето?
Бих описала стила си като забавен, цветен, разчупен. С времето той се променя много заради различни музи и вдъхновения, но в последно време се водя по максимата: По-малкото е повече (less is more). Както в живота, така и в творенията си се старая да премахна излишното, за да може зрителя да обърне внимание на съществените неща.
- Каква е личната ти мисия? Кое те води напред и подхранва мотивацията ти?
Колкото и просто да звучи, мисията ми е да правя това, което ми харесва! Аз съм скромен и интровертен човек. Не гоня богатства и слава. Искам да имам свободата да творя по мои проекти и идеи. Радвам се когато хората забележат и оценят труда ми. Това ми дава мотивация и посока в развитието на бизнеса ми. Искам да убедя, колкото може повече хора, колко е хубаво да се обградиш с растения. В тези стресови времена грижата за растения действа релаксиращо и терапевтично. А и са толкова хубави!
- Каква беше детската ти професионална мечта? Каква искаше да станеш, като пораснеш?
Исках да стана археолог! Много се интересувах от история, също така винаги съм била и физически активна. Затова реших, че трябва професията ми да е свързана и с работа на терен. Е животът ми се разви в тотално различна посока. Има само едно общо нещо с детската ми мечта - пак копая в пръстта, но за да садя растения.
- Имаше ли преломен момент, в който реши, че ще се занимаваш с „Плантера“? Кой беше моментът „А-ха!“?
Нямаше легендарен “А-ха” момент. Идеята се осъвършенстваше в продължение на месеци. Не исках да остане нещо недомислено. Но може би имаше причина изобщо да почна да се замислям за Плантера. И тя беше това че кактусите и сукулентите бяха единствените растения, които оцеляваха у дома а са толкова красиви и компактни! Много хора имат сходен проблем - искат да имат нещо зеленичко вкъщи, но не успяват да го опазят живо. И така, както всеки предприемач - намирам проблем и започвам бизнес, който решава този проблем.
- Как те е променила работата ти в годините?
Станах много по-търпелива. Разбрах, че резултатите идват бавно. Научих се да обръщам внимание на детайлите и да им отделям особено значение. В същото време се научих и да не премислям толкова в определени ситуации. Много често нещата са много по-прости от колкото си мислим и накрая излиза, че сме се тревожили напразно. Избягвайки прекаленото обмисляне, най-накрая ще осъществим онази идея, която отдавна искаме да реализираме.
- Коя е най-вдъхновяващата част от работата ти? Защо?
Когато клиент ми каже че съм я/го запалила по кактусите и сукулентите. Истински се радвам, че съм успяла освен консултация да разпространя и моята емоция и страст.
- Кой е бил най-трудният ти момент в професионален план?
Може би най-трудно беше решението дали да започна собствен бизнес. Като човек, който е свикнал на работна среда в офис от 9 до 6 се двоумях дали да поема този риск. Най-трудно е човек да излезе от зоната си на комфорт и да започне нещо от нулата.
- Имаш ли неочаквани и изненадващи моменти в работата си? Разкажи ни за един такъв и за начина, по който ти се отрази той?
Веднъж една клиентка ме пита: Какво символизира този кактус? Хвана ме неподготвена! Аз лично не съм запозната всеки отделен вид да носи щастие, любов или късмет. Някой ако знае нещо по въпроса, моля да ми пише! Но в подобни ситуации се научих да не отговарям с “не знам” или “не помня”. Старая се да комуникирам и да разбера от какво се нуждае човекът насреща, а не непременно да продам продукта си. Може би в случая за клиентката е по-добре да си набави кристал с лечебни свойства.
- Ако днес можеше да смениш професията си и да се потопиш в ново амплоа, къде бихме те видели?
Не бих сменила професията си! Не съм си представяла как би се развил живота ми по друг начин. Мисля, че съм се захванала с това,в което най-много ме бива.
- Какво откри и какво загуби за себе си напоследък?
Открих много нови познанства със стойностни хора като Милица от Personal Conversations (минутка, за да се помазня, хехе) с интересни възгледи. Така обогатявам своята култура и мога да остана оригинална в творенията си. Имайки собствен бизнес загубих доста от свободното си време, но така си дадох равносметка за какво реално си струва да отделя време.
- Уроците, които учим по пътя са безброй. Със сигурност би си дала някакви съвети какво да промениш, ако можеше. Но кои са нещата, които би направила абсолютно по същия начин, ако се върнеш назад във времето и започнеш отначало?
Преди да отворя магазин-офис-ателието, правих изнесен(pop-up) магазин по арт и фермерски базари в придължение на година. Давам си сметка, че това решение беше добро, защото така добих известна популярност, опит и затвърдих намеренията си. Отварянето на магазинчето вече не ми се струваше толкова страшно и прекалено голяма крачка. Пък и имах подкрепата на много хора!
- Имаш 5 минути с 15-годишната си версия. Какво ще й кажеш?
Бих и казала да не се интересува толкова от чуждото мнение. Да поема повече рискове и да не се страхува от провал. Да изследва докрай всяка идея или възможност. Искам да и кажа, че добрите резултати не се случват на късмет, ами след усилена работа.
- Повече мислиш, или повече действаш? Определено повече мисля!
- Кое е изкуството, без което отказваш да съществуваш?
Първата ми професия е графичен дизайнер, така че можете да се досетите,че визуалните изкуства са много важна част от мен. С годините интересите ми се изменят, но в момента най-много ме влече илюстрацията и типографията.
- Ако трябваше да избереш да носиш едно единствено бижу, кое би било то?
Обици! За мен те са бижуто, което може да се носи самостоятелно и с всякакви тоалети! Формата и стила им могат да бъдат толкова разнообразни, че тоалетът на една жена да изглежда абсолютно завършен.
-
Коя е жената (независимо от това дали я познаваш или не и независимо от това дали е съвременна или историческа личност), която те вдъхновява и служи за твой пример?Няма една определена личност, която да ми служи за пример. Затова ще изброя няколко жени, чийто истории ме впечатлиха напоследък:Джен и Ейми Хууд от Hoodzpah design - Близначки създали успешен бизнес, чиято книга четох наскоро - Freelance and business and stuff. Започнали са като стажантки в гараж, а шефа им ги е изоставил с всички проекти и клиенти.Лилиън Дармоно - motion дизайнeр и арт директор - Родена в Малайзия, но поради ограничените възможности за развитие на таланта и там, е изпратена в пансион в Сингапур само на 13 години. Така започва приключението и, което в последстие я довежда до Мелбърн, където работи с Google, American Express, Coca-cola, Danone, Disney, Honda и много други.Мини Рипъртън - американската певица, известна с многооктавността си почива едва на 31 години от рак на гърдата. След двойна мастектомия, метастази продължава пее, записва и ходи по турнета до последно. Става първата известна личност даваща гласност на болестта, и първият цветнокож председател на Асоциацията за борба с рака на гърдата.Турия Пит - австралийски атлет, минен инженер, мотивационен спийкър. През 2011 Турия участва в ултрамаратон, когато в част от трасето попада в горски пожар. Оживява с 65% изгаряния по тялото. След дълго и болезнено възстановяване Турия става ментор в хиляди онлайн програми, събира средства за благотворителни цели, пише мотивационни книги изнася TED talk. Освен това ражда 2 деца и продължава активно да се състезава в маратони.Това, което ме вдъхновява във всички тези жени е, че въпреки преживяната лична трагедия те не се пречупват, а устояват на трудностите и се нагаждат в новата ситуация. Не са се поддали пред спънките и причините да НЕ продължат. Трансформират емоцията в мотивация в кариерите си. Такива трябва да бъдем и ние.
Благодарим на Илиана за пиятния разоговор и затова, че отвори вратите на Плантера за всички нас!
Ако искате да я посетите на живо, може да я откриете на адрес: гр. Варна, улица "27-ми Юли" 21.
Линкове към Instagram:
https://www.instagram.com/plantera.succulents/
https://www.instagram.com/ilianagraphics/
Линк към Iliana Graphics:
http://www.iliana.graphics/
https://www.instagram.com/plantera.succulents/
https://www.instagram.com/ilianagraphics/
Линк към Iliana Graphics:
http://www.iliana.graphics/
Leave a comment